Искам от сърце да Ви поздравя с Новата година и встъпването ни в ЕС. Заедно с това като, че ли трябва да направим най-трудната крачка - да превърнем себе си и своето поведение в съизмеримо с гражданите на Германия, Франция, Великобритания, Словения, Унгария и другите членки. Промяната означава преди всичко права и отговорност. 
В същност тези, които избраха да подрепят инициативата "Пет евроцента" се самоопределиха като европейци още преди датата 1 януари 2007 година. Те отказаха да приемат полуфабрикатите на "преходната" ни демокрация за чиста монета, с която трябва да влезнем в ЕС.
Битката е изключително трудна, защото силите на пръв поглед са неравни.
От едната страна има компании, които използуват монополната си рента от над 500 милиона лева от свръхскъпи разговори за да финансират система на самозащита и възпроизводство.
Не Ви казах как мина конференциятал Краткият отговор е - трудно. Защото се оказа, че нашите СМИ трудно застават против интересите на най-големите си рекламодатели.
Говорихме за свързаността между битката за преносимост на мобилните номера и 5 цента обща тарифа. Защото "добрата" вест за срока до 10 януари т.г., който "твърдата" Комисия по регулиране на съобщенията даде на трите мобилни оператора, за да предоставят доказателства за техническите възможности за осъществяване на преносимост си остана в атмосферата на Коледните и предновогодишни обещания.
Бъдете сигурни - нито на 10 януари, нито на 10 февруари - операторите, и особено един от тях, няма да направят чаканата стъпка. Защото ние сме "пленена" държава - гражданите не защитават потребителските си права си в страната, която има комисар защитник на потребителите в ЕС. Законът дава права на несъгласните оператори да не се съобразяват и да неутрализират чрез лоби в Парламент, в съдебната система и СМИ всеки опит за обществен натиск.
Признавам, че дългото ми отсъствие очевидно е отслабило усета ми за реактивност на българите. Преди седем години все още имаше протест и реакция - днес перманентното реалити политическо шоу е анестезирало обществото. 
Заключението, трябва още по-голяма упоритост и да не се отчайваме - защото ако всички притъпим чувствеността си ще престанем да бъдем живи, да не говорим за европейци. Добрата вест е, че няма как да  приспим Европейската комисия и другите членове. Времето на вицовете за Живков и Брежнев, които клатели вагона за да създадат у пътниците усет за движение мина.
Продължаваме - и на 10 януари, и на 10 февруари и на т.н. докато постигнем целта си. 
Очаквам Вашата енергия и инициатива - за Вас самите и Вашите деца.
Илиян Василев